23 oct 2008, 22:04

****

853 0 0
****

Пиша за болката.
Не за друго, а за нея!

Не пиша за усмивките, които ми даде
или за онази лудост, която придаваше на смеха ми!

Не пиша за силата,
която ми даваше в трудни моменти.

Не пиша за споделеното "Обичам те!" в мрака
и за двамата влюбени, хванати за ръце!

Не пиша как ме любеше,
как цяла вечер ме държеше в свободата на страстта!

Не пиша и как ме целуваше,
сякаш цялата искаше да ме погълнеш с една целувка!

Не пиша за очите ти,
така красиво зелени и знаещи всичко!

Пиша за онзи твой поглед, когато си тръгваше!
В него вече нямаше любов към мен.

Пиша за празнината, която ми остави
и за това как без теб съм нищо.

Пиша за своите писма "до поискване"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Кацарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...