23 окт. 2008 г., 22:04

****

845 0 0
****

Пиша за болката.
Не за друго, а за нея!

Не пиша за усмивките, които ми даде
или за онази лудост, която придаваше на смеха ми!

Не пиша за силата,
която ми даваше в трудни моменти.

Не пиша за споделеното "Обичам те!" в мрака
и за двамата влюбени, хванати за ръце!

Не пиша как ме любеше,
как цяла вечер ме държеше в свободата на страстта!

Не пиша и как ме целуваше,
сякаш цялата искаше да ме погълнеш с една целувка!

Не пиша за очите ти,
така красиво зелени и знаещи всичко!

Пиша за онзи твой поглед, когато си тръгваше!
В него вече нямаше любов към мен.

Пиша за празнината, която ми остави
и за това как без теб съм нищо.

Пиша за своите писма "до поискване"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануела Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...