****
847
0
0
****
Пиша за болката.
Не за друго, а за нея!
Не пиша за усмивките, които ми даде
или за онази лудост, която придаваше на смеха ми!
Не пиша за силата,
която ми даваше в трудни моменти.
Не пиша за споделеното "Обичам те!" в мрака
и за двамата влюбени, хванати за ръце!
Не пиша как ме любеше,
как цяла вечер ме държеше в свободата на страстта!
Не пиша и как ме целуваше,
сякаш цялата искаше да ме погълнеш с една целувка!
Не пиша за очите ти,
така красиво зелени и знаещи всичко!
Пиша за онзи твой поглед, когато си тръгваше!
В него вече нямаше любов към мен.
Пиша за празнината, която ми остави
и за това как без теб съм нищо.
Пиша за своите писма "до поискване"!
Пиша за болката.
Не за друго, а за нея!
Не пиша за усмивките, които ми даде
или за онази лудост, която придаваше на смеха ми!
Не пиша за силата,
която ми даваше в трудни моменти.
Не пиша за споделеното "Обичам те!" в мрака
и за двамата влюбени, хванати за ръце!
Не пиша как ме любеше,
как цяла вечер ме държеше в свободата на страстта!
Не пиша и как ме целуваше,
сякаш цялата искаше да ме погълнеш с една целувка!
Не пиша за очите ти,
така красиво зелени и знаещи всичко!
Пиша за онзи твой поглед, когато си тръгваше!
В него вече нямаше любов към мен.
Пиша за празнината, която ми остави
и за това как без теб съм нищо.
Пиша за своите писма "до поискване"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емануела Кацарова Всички права запазени
