* * *

30 jun 2011, 22:24

Poesía » De amor

794 0 0

Стъпките ти тихи
прорязаха нощта,
а аз, все още будна,
стоях, чакайки дъжда.
Стори ми се вечност,
помислих „цял живот”.
Силуетът ти, изтъкан от светлина,
и капка, после друга,
стовари се дъжда.
Върху плещите ни издъхващи,
чакали в студа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas