* * *

Jun 30, 2011, 10:24 PM

Poetry » Love

678 0 0

Стъпките ти тихи
прорязаха нощта,
а аз, все още будна,
стоях, чакайки дъжда.
Стори ми се вечност,
помислих „цял живот”.
Силуетът ти, изтъкан от светлина,
и капка, после друга,
стовари се дъжда.
Върху плещите ни издъхващи,
чакали в студа.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works