* * *

30.06.2011 г., 22:24 ч.

Поезия » Любовна

691 0 0

Стъпките ти тихи
прорязаха нощта,
а аз, все още будна,
стоях, чакайки дъжда.
Стори ми се вечност,
помислих „цял живот”.
Силуетът ти, изтъкан от светлина,
и капка, после друга,
стовари се дъжда.
Върху плещите ни издъхващи,
чакали в студа.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

* * *

Свързани произведения

Коментари

Предложения