* * *
1K
0
0
Стъпките ти тихи
прорязаха нощта,
а аз, все още будна,
стоях, чакайки дъжда.
Стори ми се вечност,
помислих „цял живот”.
Силуетът ти, изтъкан от светлина,
и капка, после друга,
стовари се дъжда.
Върху плещите ни издъхващи,
чакали в студа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
