Дойде през септември
най-чаканата, най-вълшебната пролет...
Дойде, но като че ли малко късно.
Ние всички отдавна бяхме спрели да вярваме
и на очите ни тежеше мократа пръст.
Дойде тази пролет... От блян по-прекрасна,
но беше последна такава
и уморено я носеха в своите човки
неотлетелите птичи ята.
Защо ли така после се случи? Не зная...
Разцепи се под нас на две земята
и погълна наш'те топли привидно сърца. ...