9 окт. 2008 г., 17:28  

Труп на щъркел

1.1K 0 0

Дойде през септември
най-чаканата, най-вълшебната пролет...
Дойде, но като че ли малко късно.
Ние всички отдавна бяхме спрели да вярваме
 и на очите ни тежеше мократа пръст.
Дойде тази пролет... От блян по-прекрасна,
но беше последна такава
и уморено я носеха в своите човки
неотлетелите птичи ята.
Защо ли така после се случи? Не зная...
Разцепи се под нас на две земята
и погълна наш'те топли привидно сърца.
Дойде през септември
единствената ни сбъдната пролет,
по-нереална от чудо,
по-сияеща от ангелска мечта...
Дойде и завари от нас каквото беше останало:
заровени очи под падналата шума
 и затворени сърца...
( А ако знаехме преди,

че без вяра в своята пролет се погубваме,
да се променим щяхме нима?)
Дойде през септември
най-чаканата, най-вълшебната пролет...
Дойде и разплакана си замина.
Поне един да вярваше още в своята пролет,
уви!
В  шумата някой сърцата ни беше заринал...


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВЕСЕЛИНА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...