13 jun 2017, 13:15

....

758 0 0

Живея от порок, „поезия наречен“.

Ален Боске

 

И стига вече пози важни.

Пороците ми – повече от два,

се каня да удавя в пяна,

по самарянски да ги утеша.

 

Шампанските мехурчета, тъй сладки,

запушват чипия ми нос.

И гъделичкат ме опасно,

и срамни тайни вдигат тост.

 

И днес, и вчера, стародавно

като пустинен артефакт.

Зловоние избива тайно.

Сама на себе си съм враг.

 

И тъжно-смешна, лоша-жива,

пак бродя като оня кос.

Полето е за голи и за боси,

аве и смърт като откос.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...