Jun 13, 2017, 1:15 PM

....

755 0 0

Живея от порок, „поезия наречен“.

Ален Боске

 

И стига вече пози важни.

Пороците ми – повече от два,

се каня да удавя в пяна,

по самарянски да ги утеша.

 

Шампанските мехурчета, тъй сладки,

запушват чипия ми нос.

И гъделичкат ме опасно,

и срамни тайни вдигат тост.

 

И днес, и вчера, стародавно

като пустинен артефакт.

Зловоние избива тайно.

Сама на себе си съм враг.

 

И тъжно-смешна, лоша-жива,

пак бродя като оня кос.

Полето е за голи и за боси,

аве и смърт като откос.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...