14 sept 2013, 13:32

* * * 

  Poesía
662 0 8

Не си отива никой от сърцето ми

прашинка от любов щом е посял.

Всеки спомен и хубави мигове

са за мен като златен Граал!

 

В олтара на душата са събрани

и щастие и радост и цветя,

и в лоши дни, несгоди, рани -

те са моята жива вода!

 

Сърдечна зима, ако ме завее

и дъжд от сълзи да вали -

аз обич имам и ще оцелея

и моята любов ще ме спаси!

 

И чуй ме, Боже Мили, в небесата -

на всички любовта си раздал,

защо сме си затворили сърцата

и виждаме единствено печал?...

 

Ще те помоля  от сърце - Прости ни

бездействието, лошото, греха,

на мене просто дай ми сили

достойно своя път да извървя!

 

Не си отива никой от сърцето ми

частица от доброто ни стои,

а обичта е просто шепа пепел,

и с Феникса  след миг ще се роди...

 

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "богат" стих. който е стъпил на здрава основа, лесно може да отскочи ида полети
  • Хубав стих! Поздрави!
  • Благодаря,Санвали,Дани,Чо,Колич и Краси,Сеси
    Трогнахте ме! Благодаря от сърце
  • Споделям!Поздрав!
  • Поздрави за хубавия стих, Елена!
    Бъди!Хубава събота и неделя!
  • Поздрав, Елена!
  • Молитва и жажда за обич, светлина и любов!
    Няма как Божето да подмине едно добро същество!
    Аплодисменти!!!
  • Елена ти си достоен Човек и вървиш с изправена глава! Поздравявам те за това Същество, което Си! Прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??