* * *
Не си отива никой от сърцето ми
прашинка от любов щом е посял.
Всеки спомен и хубави мигове
са за мен като златен Граал!
В олтара на душата са събрани
и щастие и радост и цветя,
и в лоши дни, несгоди, рани -
те са моята жива вода!
Сърдечна зима, ако ме завее
и дъжд от сълзи да вали -
аз обич имам и ще оцелея
и моята любов ще ме спаси!
И чуй ме, Боже Мили, в небесата -
на всички любовта си раздал,
защо сме си затворили сърцата
и виждаме единствено печал?...
Ще те помоля от сърце - Прости ни
бездействието, лошото, греха,
на мене просто дай ми сили
достойно своя път да извървя!
Не си отива никой от сърцето ми
частица от доброто ни стои,
а обичта е просто шепа пепел,
и с Феникса след миг ще се роди...
© Елена Костадинова All rights reserved.
