* * *
Не си отива никой от сърцето ми
прашинка от любов щом е посял.
Всеки спомен и хубави мигове
са за мен като златен Граал!
В олтара на душата са събрани
и щастие и радост и цветя,
и в лоши дни, несгоди, рани -
те са моята жива вода!
Сърдечна зима, ако ме завее
и дъжд от сълзи да вали -
аз обич имам и ще оцелея
и моята любов ще ме спаси!
И чуй ме, Боже Мили, в небесата -
на всички любовта си раздал,
защо сме си затворили сърцата
и виждаме единствено печал?...
Ще те помоля от сърце - Прости ни
бездействието, лошото, греха,
на мене просто дай ми сили
достойно своя път да извървя!
Не си отива никой от сърцето ми
частица от доброто ни стои,
а обичта е просто шепа пепел,
и с Феникса след миг ще се роди...
© Елена Костадинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"богат" стих. който е стъпил на здрава основа, лесно може да отскочи ида полети
-
Хубав стих! Поздрави!
-
Благодаря,Санвали,Дани,Чо,Колич и Краси,Сеси
Трогнахте ме! Благодаря от сърце -
Споделям!Поздрав!
-
Поздрави за хубавия стих, Елена!
Бъди!Хубава събота и неделя! -
Поздрав, Елена!
-
Молитва и жажда за обич, светлина и любов!
Няма как Божето да подмине едно добро същество!
Аплодисменти!!! -
Елена ти си достоен Човек и вървиш с изправена глава! Поздравявам те за това Същество, което Си! Прекрасен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
