***

* * *

„Крадецо...”

                Твоят шепот

раздира тишината.

Събирам нежно в шепи

коси – пшеници златни.

„Крадецо...”

                  Ти отново

до мене се притискаш.

А думата злословна

е с глас гальовно-искрен.

... С лъч ти ли си играеш?

Посягам да те хвана,

но празната ми стая

от слънце е огряна.

Къде ли си, къде ли?

Не беше сън, любима –

на бялата постеля

червен трендафил има.

Живодар ДУШКОВ