Oct 29, 2009, 1:54 PM

*** 

  Poetry » Love
483 0 0

* * *

 

„Крадецо...”

                Твоят шепот

раздира тишината.

Събирам нежно в шепи

коси – пшеници златни.

 

„Крадецо...”

                  Ти отново

до мене се притискаш.

А думата злословна

е с глас гальовно-искрен.

 

... С лъч ти ли си играеш?

Посягам да те хвана,

но празната ми стая

от слънце е огряна.

 

Къде ли си, къде ли?

Не беше сън, любима –

на бялата постеля

червен трендафил има.

 

Живодар ДУШКОВ

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??