***
622
0
0
* * *
„Крадецо...”
Твоят шепот
раздира тишината.
Събирам нежно в шепи
коси – пшеници златни.
„Крадецо...”
Ти отново
до мене се притискаш.
А думата злословна
е с глас гальовно-искрен.
... С лъч ти ли си играеш?
Посягам да те хвана,
но празната ми стая
от слънце е огряна.
Къде ли си, къде ли?
Не беше сън, любима –
на бялата постеля
червен трендафил има.
Живодар ДУШКОВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
