29 окт. 2009 г., 13:54

***

624 0 0

* * *

 

„Крадецо...”

                Твоят шепот

раздира тишината.

Събирам нежно в шепи

коси – пшеници златни.

 

„Крадецо...”

                  Ти отново

до мене се притискаш.

А думата злословна

е с глас гальовно-искрен.

 

... С лъч ти ли си играеш?

Посягам да те хвана,

но празната ми стая

от слънце е огряна.

 

Къде ли си, къде ли?

Не беше сън, любима –

на бялата постеля

червен трендафил има.

 

Живодар ДУШКОВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живодар Душков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...