* * *
Очи затварям, с устни те рисувам,
дъхът ми огнен цяла те изпепелява,
с толкоз жарка обич зная, че рискувам
следа изгаряща навек да ти оставя.
А кожата ти е като коприна нежна,
и с устни даже болка в нея ще разпаля,
да те докосна искам - туй мечта е безнадеждна,
с дъха си само мога да те галя.
Вдишвам аромата ти и в мен се ражда
и избухва цял един вулкан от страсти,
изгаря ме жестока, нетърпима жажда,
копнея с устни да изпия аз дъха ти.
Извръщам се - не виждам и не чувам,
стопява се във мене всяка сила,
дори от вятъра сега ревнувам,
защото цялата те гали, мила.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Сингелудис Todos los derechos reservados
