* * *
Очи затварям, с устни те рисувам,
дъхът ми огнен цяла те изпепелява,
с толкоз жарка обич зная, че рискувам
следа изгаряща навек да ти оставя.
А кожата ти е като коприна нежна,
и с устни даже болка в нея ще разпаля,
да те докосна искам - туй мечта е безнадеждна,
с дъха си само мога да те галя.
Вдишвам аромата ти и в мен се ражда
и избухва цял един вулкан от страсти,
изгаря ме жестока, нетърпима жажда,
копнея с устни да изпия аз дъха ти.
Извръщам се - не виждам и не чувам,
стопява се във мене всяка сила,
дори от вятъра сега ревнувам,
защото цялата те гали, мила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Сингелудис Всички права запазени
