* * *
На Бобо
Беше есен дъждовна. Тежеше калта
по измръзнали мравки. И корени. -
Като топка от слънце в деня ни влетя!
И остави вратата отворена.
И се сменяха зими. И кратки лета.
И - дордето от свят се опомним -
в ослепяла предпролетна нощ отлетя...
И остави вратата отворена.
© Емил Хаджидиев Todos los derechos reservados