29 jun 2014, 23:11

* * *

  Poesía
688 0 5

*   *   *

 

 

На Бобо

 

 

Беше есен дъждовна. Тежеше калта

по измръзнали мравки. И корени. - 

Като топка от слънце в деня ни влетя!

И остави вратата отворена.

 

И се сменяха зими. И кратки лета.

И - дордето от свят се опомним -

в ослепяла предпролетна нощ отлетя...

И остави вратата отворена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Хаджидиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... а е от двете страни на Вратата...
  • Поздравления за миниатюрата!
  • Не мога да правя анализи...
    Дълбоко... дълбоко в душата си го почувствах...
    И е така тихо... не мога и да въздъхна...
  • На мен ми хареса тази миниатюра. Два различни плана.
  • Емо, ще оставя анализите на другите. Аз лично ще ти кажа само, че отдавна не бях чела едно произведение 5 или 6 пъти преди да го одобря! Благодаря!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...