29 июн. 2014 г., 23:11

* * *

686 0 5

*   *   *

 

 

На Бобо

 

 

Беше есен дъждовна. Тежеше калта

по измръзнали мравки. И корени. - 

Като топка от слънце в деня ни влетя!

И остави вратата отворена.

 

И се сменяха зими. И кратки лета.

И - дордето от свят се опомним -

в ослепяла предпролетна нощ отлетя...

И остави вратата отворена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Хаджидиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... а е от двете страни на Вратата...
  • Поздравления за миниатюрата!
  • Не мога да правя анализи...
    Дълбоко... дълбоко в душата си го почувствах...
    И е така тихо... не мога и да въздъхна...
  • На мен ми хареса тази миниатюра. Два различни плана.
  • Емо, ще оставя анализите на другите. Аз лично ще ти кажа само, че отдавна не бях чела едно произведение 5 или 6 пъти преди да го одобря! Благодаря!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...