29.06.2014 г., 23:11

* * *

684 0 5

*   *   *

 

 

На Бобо

 

 

Беше есен дъждовна. Тежеше калта

по измръзнали мравки. И корени. - 

Като топка от слънце в деня ни влетя!

И остави вратата отворена.

 

И се сменяха зими. И кратки лета.

И - дордето от свят се опомним -

в ослепяла предпролетна нощ отлетя...

И остави вратата отворена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Хаджидиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... а е от двете страни на Вратата...
  • Поздравления за миниатюрата!
  • Не мога да правя анализи...
    Дълбоко... дълбоко в душата си го почувствах...
    И е така тихо... не мога и да въздъхна...
  • На мен ми хареса тази миниатюра. Два различни плана.
  • Емо, ще оставя анализите на другите. Аз лично ще ти кажа само, че отдавна не бях чела едно произведение 5 или 6 пъти преди да го одобря! Благодаря!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...