8 jun 2014, 23:18

* * *

  Poesía
689 0 0

От лоното родих се на тъмата,
грехът бе мой рожден баща
и търсих с писък да намеря
пристана за моята душа...

Животът блъсна ме насам-натам,
но пак до костите съм сам
и не чувам даже и не знам
за любовния изгарящ плам...

На света защо тогава се явих,
защо не съм соната,
а грозен недодялан стих,
отломка от душата...

Къде сте, щастие и красота,
защо отминахте вий моята врата,
без да спрете за разтуха
там, при болната душа...

Вярата отне ми ехидната съдба,
в лицето мое, набраздено от тъга,
с леден смях се тя изсмя
и каза забрави за любовта...

Но огън ще пречисти пак света,
ще се роди от въглените красота
и в света ми чисто бял и нов
докрай ще има вяра и любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...