8.06.2014 г., 23:18

* * *

690 0 0

От лоното родих се на тъмата,
грехът бе мой рожден баща
и търсих с писък да намеря
пристана за моята душа...

Животът блъсна ме насам-натам,
но пак до костите съм сам
и не чувам даже и не знам
за любовния изгарящ плам...

На света защо тогава се явих,
защо не съм соната,
а грозен недодялан стих,
отломка от душата...

Къде сте, щастие и красота,
защо отминахте вий моята врата,
без да спрете за разтуха
там, при болната душа...

Вярата отне ми ехидната съдба,
в лицето мое, набраздено от тъга,
с леден смях се тя изсмя
и каза забрави за любовта...

Но огън ще пречисти пак света,
ще се роди от въглените красота
и в света ми чисто бял и нов
докрай ще има вяра и любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....