13 nov 2012, 19:59

...

478 0 0

През годините гледам назад,

ти - създател на моята усмивка,

спеше кротко на моята гръд,

чужди погледи казват - щастливка! 

 

Колко малко ми даде преди

и пестеше, сякаш го губиш,

щастие - не ще намериш в насълзени очи,

като вятър да брулиш, не ще го погубиш!

 

Аз исках да вземам с шепи,

да събирам, градя и горя,

твоята обич - посока и през цветни пътеки,

бездиханна да тичам и пак до тебе да спра!

 

На жестове, ласки - скъперник,

на своето нищо - голям господар.

Нямаш го ни в празник, ни в делник,

как да го взема от теб и то като дар?

 

На никому нищо недей обещавай,

свирепо пази своята празна обвивка,

и зрънце от себе си не разпилявай,

за да имаш за старт на нечия чужда усмивка!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...