...
През годините гледам назад,
ти - създател на моята усмивка,
спеше кротко на моята гръд,
чужди погледи казват - щастливка!
Колко малко ми даде преди
и пестеше, сякаш го губиш,
щастие - не ще намериш в насълзени очи,
като вятър да брулиш, не ще го погубиш!
Аз исках да вземам с шепи,
да събирам, градя и горя,
твоята обич - посока и през цветни пътеки,
бездиханна да тичам и пак до тебе да спра!
На жестове, ласки - скъперник,
на своето нищо - голям господар.
Нямаш го ни в празник, ни в делник,
как да го взема от теб и то като дар?
На никому нищо недей обещавай,
свирепо пази своята празна обвивка,
и зрънце от себе си не разпилявай,
за да имаш за старт на нечия чужда усмивка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Миндова Всички права запазени