13.11.2012 г., 19:59

...

479 0 0

През годините гледам назад,

ти - създател на моята усмивка,

спеше кротко на моята гръд,

чужди погледи казват - щастливка! 

 

Колко малко ми даде преди

и пестеше, сякаш го губиш,

щастие - не ще намериш в насълзени очи,

като вятър да брулиш, не ще го погубиш!

 

Аз исках да вземам с шепи,

да събирам, градя и горя,

твоята обич - посока и през цветни пътеки,

бездиханна да тичам и пак до тебе да спра!

 

На жестове, ласки - скъперник,

на своето нищо - голям господар.

Нямаш го ни в празник, ни в делник,

как да го взема от теб и то като дар?

 

На никому нищо недей обещавай,

свирепо пази своята празна обвивка,

и зрънце от себе си не разпилявай,

за да имаш за старт на нечия чужда усмивка!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...