През годините гледам назад,

ти - създател на моята усмивка,

спеше кротко на моята гръд,

чужди погледи казват - щастливка! 

Колко малко ми даде преди

и пестеше, сякаш го губиш,

щастие - не ще намериш в насълзени очи,

като вятър да брулиш, не ще го погубиш!

Аз исках да вземам с шепи,

да събирам, градя и горя,

твоята обич - посока и през цветни пътеки,

бездиханна да тичам и пак до тебе да спра!

На жестове, ласки - скъперник,

на своето нищо - голям господар.

Нямаш го ни в празник, ни в делник,

как да го взема от теб и то като дар?

На никому нищо недей обещавай,

свирепо пази своята празна обвивка,

и зрънце от себе си не разпилявай,

за да имаш за старт на нечия чужда усмивка!