18 dic 2022, 19:12

***

  Poesía » Otra
538 0 0

На улицата вишните презряха

и тихо зашепнаха листата в самота.

Лъчите есенни за сетен път огряха

потъналата  в цветност тишина.

 

Нахлу вечерницата неудържимо 

с ветрилото си тъмно от пера.

Помаха с него и почти неуловимо

размърда вишневата тишина.

 

Зашепнаха листата жълти за онези

онези ранни вишни галещи очи. 

Понесоха се в клоните копнежи.

От спомени в душата ще горчи.

 

И пада студ. Умират днес листата.

Там тихо тръгва поредното едно.

И него днес лъчите есенни огряха.

Листо е то. Последното листо.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Тушкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...