На улицата вишните презряха

и тихо зашепнаха листата в самота.

Лъчите есенни за сетен път огряха

потъналата  в цветност тишина.

Нахлу вечерницата неудържимо 

с ветрилото си тъмно от пера.

Помаха с него и почти неуловимо

размърда вишневата тишина.

Зашепнаха листата жълти за онези

онези ранни вишни галещи очи. 

Понесоха се в клоните копнежи.

От спомени в душата ще горчи.

И пада студ. Умират днес листата.

Там тихо тръгва поредното едно.

И него днес лъчите есенни огряха.

Листо е то. Последното листо.