На улицата вишните презряха
и тихо зашепнаха листата в самота.
Лъчите есенни за сетен път огряха
потъналата в цветност тишина.
Нахлу вечерницата неудържимо
с ветрилото си тъмно от пера.
Помаха с него и почти неуловимо
размърда вишневата тишина.
Зашепнаха листата жълти за онези
онези ранни вишни галещи очи.
Понесоха се в клоните копнежи.
От спомени в душата ще горчи. ...