25 ago 2012, 10:12

* * *

505 0 0

За мен си пролет закъсняла,

дошла от дълбок зимен сън.

Бързам от сърце да ти се радвам,

докато лятото не е дошло.

 

Зной и жар.

За нас непосилни.

Пожар, изпратен от слънце всемогъщо

и от хора завистливи.

 

За мен си красив вишнев цвят,

цъфнал късно есента,

който гали ни душите,

но предвещава мраз и студ.

 

Но ти си моята опора,

мой пътеводител мечтан.

Прогонваш леда от сърцето,

с годините събран.

 

Пред мен пъртина правиш -

спокойно да вървя,

на снежната картина да се радвам -

красива коледна елха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Драганова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...