25.08.2012 г., 10:12

* * *

503 0 0

За мен си пролет закъсняла,

дошла от дълбок зимен сън.

Бързам от сърце да ти се радвам,

докато лятото не е дошло.

 

Зной и жар.

За нас непосилни.

Пожар, изпратен от слънце всемогъщо

и от хора завистливи.

 

За мен си красив вишнев цвят,

цъфнал късно есента,

който гали ни душите,

но предвещава мраз и студ.

 

Но ти си моята опора,

мой пътеводител мечтан.

Прогонваш леда от сърцето,

с годините събран.

 

Пред мен пъртина правиш -

спокойно да вървя,

на снежната картина да се радвам -

красива коледна елха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Драганова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...