Aug 25, 2012, 10:12 AM

* * *

  Poetry » Love
511 0 0

За мен си пролет закъсняла,

дошла от дълбок зимен сън.

Бързам от сърце да ти се радвам,

докато лятото не е дошло.

 

Зной и жар.

За нас непосилни.

Пожар, изпратен от слънце всемогъщо

и от хора завистливи.

 

За мен си красив вишнев цвят,

цъфнал късно есента,

който гали ни душите,

но предвещава мраз и студ.

 

Но ти си моята опора,

мой пътеводител мечтан.

Прогонваш леда от сърцето,

с годините събран.

 

Пред мен пъртина правиш -

спокойно да вървя,

на снежната картина да се радвам -

красива коледна елха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Драганова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...