* * *

ace (Ясен)
4 4

10 abr 2013, 9:50

Poesía » De amor

415 0 2

В сумрака пуша тъжничко засмян

и мисля си за моята любов проклета...

Копнежи празни, празен блян

са най-голямата отрова за сърцето!

Затворя ли за миг очи,

изплува ярък образ на момиче.

Сам себе си аз нараних

чрез начина, по който я обичах!

Но нека... казвам си без глас -

от грешките човек се учи.

А в стаята оставам само аз

сред облаци от сивкав пушек...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ace (Ясен)

2013-04-10T12:35:17+03:00

цял живот ще се учим явно ..
valqka (Валентин Василев)

2013-04-10T11:31:19+03:00

Учи се, приятелю, учи се! То си е цяла наука!Иначе ставаш наркоман.