Apr 10, 2013, 9:50 AM

* * * 

  Poetry » Love
416 0 2
В сумрака пуша тъжничко засмян
и мисля си за моята любов проклета...
Копнежи празни, празен блян
са най-голямата отрова за сърцето!
 
Затворя ли за миг очи, 
изплува ярък образ на момиче.
Сам себе си аз нараних
чрез начина, по който я обичах!
 
Но нека... казвам си без глас -
от грешките човек се учи.
А в стаята оставам само аз
сред облаци от сивкав пушек...

© Ясен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??