* * *
В сумрака пуша тъжничко засмян
и мисля си за моята любов проклета...
Копнежи празни, празен блян
са най-голямата отрова за сърцето!
Затворя ли за миг очи,
изплува ярък образ на момиче.
Сам себе си аз нараних
чрез начина, по който я обичах!
Но нека... казвам си без глас -
от грешките човек се учи.
А в стаята оставам само аз
сред облаци от сивкав пушек...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Всички права запазени
