27 nov 2024, 13:28

***

  Poesía » Otra
368 1 4

Ще взема да замина

в един и половина

за някой по-далечен и вечно слънчев град.

Омръзна ми от зима,

сърцето ми простина,

не иска да се влюбва дори и на инат.

 

Отдавна съм наясно,

че съществува място,

където няма даже един дъждовен ден.

В небето пълновластно

е слънцето прекрасно,

но ти го знаеш - там си отишъл преди мен.

 

С добрия доктор Фостър

заминахте за Глостър,

оставихте ми само безлюдния перон.

Макар да пробвах доста,

все спирах преди моста

и все изпусках влака с небесния вагон.

 

Откакто си замина,

през юли пада зима

и къс по къс превръща сърцето ми в печал.

Мъжди почти незрима

надежда, че те има

там някъде, където ти сам си пожелал.

 

В един и половина

душата ми замина.

О, Господи, върни ме пак в онзи юлски ден,

когато имах име,

когато бях любима

и глупаво ухилен животът бе пред мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...