27 нояб. 2024 г., 13:28

***

361 1 4

Ще взема да замина

в един и половина

за някой по-далечен и вечно слънчев град.

Омръзна ми от зима,

сърцето ми простина,

не иска да се влюбва дори и на инат.

 

Отдавна съм наясно,

че съществува място,

където няма даже един дъждовен ден.

В небето пълновластно

е слънцето прекрасно,

но ти го знаеш - там си отишъл преди мен.

 

С добрия доктор Фостър

заминахте за Глостър,

оставихте ми само безлюдния перон.

Макар да пробвах доста,

все спирах преди моста

и все изпусках влака с небесния вагон.

 

Откакто си замина,

през юли пада зима

и къс по къс превръща сърцето ми в печал.

Мъжди почти незрима

надежда, че те има

там някъде, където ти сам си пожелал.

 

В един и половина

душата ми замина.

О, Господи, върни ме пак в онзи юлски ден,

когато имах име,

когато бях любима

и глупаво ухилен животът бе пред мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...