27 нояб. 2024 г., 13:28

***

365 1 4

Ще взема да замина

в един и половина

за някой по-далечен и вечно слънчев град.

Омръзна ми от зима,

сърцето ми простина,

не иска да се влюбва дори и на инат.

 

Отдавна съм наясно,

че съществува място,

където няма даже един дъждовен ден.

В небето пълновластно

е слънцето прекрасно,

но ти го знаеш - там си отишъл преди мен.

 

С добрия доктор Фостър

заминахте за Глостър,

оставихте ми само безлюдния перон.

Макар да пробвах доста,

все спирах преди моста

и все изпусках влака с небесния вагон.

 

Откакто си замина,

през юли пада зима

и къс по къс превръща сърцето ми в печал.

Мъжди почти незрима

надежда, че те има

там някъде, където ти сам си пожелал.

 

В един и половина

душата ми замина.

О, Господи, върни ме пак в онзи юлски ден,

когато имах име,

когато бях любима

и глупаво ухилен животът бе пред мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...