Nov 27, 2024, 1:28 PM

***

  Poetry » Other
357 1 4

Ще взема да замина

в един и половина

за някой по-далечен и вечно слънчев град.

Омръзна ми от зима,

сърцето ми простина,

не иска да се влюбва дори и на инат.

 

Отдавна съм наясно,

че съществува място,

където няма даже един дъждовен ден.

В небето пълновластно

е слънцето прекрасно,

но ти го знаеш - там си отишъл преди мен.

 

С добрия доктор Фостър

заминахте за Глостър,

оставихте ми само безлюдния перон.

Макар да пробвах доста,

все спирах преди моста

и все изпусках влака с небесния вагон.

 

Откакто си замина,

през юли пада зима

и къс по къс превръща сърцето ми в печал.

Мъжди почти незрима

надежда, че те има

там някъде, където ти сам си пожелал.

 

В един и половина

душата ми замина.

О, Господи, върни ме пак в онзи юлски ден,

когато имах име,

когато бях любима

и глупаво ухилен животът бе пред мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...