* * *
А може би така ме имаш -
наивно трудна, и почти недостижима.
Все пряко себе си да гоня ветровете.
А зимата отново ме застига.
И може би така ме искаш -
наивно лесна, и почти ранима.
Все пряко мене слънцето да грее.
А зимата отново ме застига.
И може би така да си ме търсил -
безумно плаха, с рани по сърцето.
Все пряко себе си да сея страховете.
Че във душата ми отново ще е зима.
И може би така ще ме откриеш -
в сърцето ще стопиш ти ледовете.
Във моя свят нахлуваш като огън,
какво от туй, че зимата напира!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
