26 окт. 2008 г., 10:07

* * *

664 0 13

А може би така ме имаш -
наивно трудна, и почти недостижима.
Все пряко себе си да гоня ветровете.
А зимата отново ме застига.

 

И може би така ме искаш -
наивно лесна, и почти ранима.
Все пряко мене слънцето да грее.
А зимата отново ме застига.

 

И може би така да си ме търсил -
безумно плаха, с рани по сърцето.
Все пряко себе си да сея страховете.
Че във душата ми отново ще е зима.

 

И може би така ще ме откриеш -
в сърцето ще стопиш ти ледовете.
Във моя свят нахлуваш като огън,
какво от туй, че зимата напира!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...