* * *
А може би така ме имаш -
наивно трудна, и почти недостижима.
Все пряко себе си да гоня ветровете.
А зимата отново ме застига.
И може би така ме искаш -
наивно лесна, и почти ранима.
Все пряко мене слънцето да грее.
А зимата отново ме застига.
И може би така да си ме търсил -
безумно плаха, с рани по сърцето.
Все пряко себе си да сея страховете.
Че във душата ми отново ще е зима.
И може би така ще ме откриеш -
в сърцето ще стопиш ти ледовете.
Във моя свят нахлуваш като огън,
какво от туй, че зимата напира!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
