Часовникът отмерва два...
На чашка, сред цигарен дим,
мълчим, мълчим и пак мълчим.
И всяка песен, що звучи,
наричаме я вече наша.
Поглеждаш в моите очи
през дъното на свойта чаша.
Неловко ли е? Става ясно,
че не случайно пак сме тук.
Да знаеш, би било прекрасно,
но краят на нощта е друг.
Сега сме сякаш оглупели, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse