* * *

Aug 28, 2013, 9:05 PM

Poetry » Love

624 0 0

Часовникът отмерва два...
На чашка, сред цигарен дим,
мълчим, мълчим и пак мълчим.
И всяка песен, що звучи,
наричаме я вече наша.
Поглеждаш в моите очи
през дъното на свойта чаша.
Неловко ли е? Става ясно,
че не случайно пак сме тук.
Да знаеш, би било прекрасно,
но краят на нощта е друг.
Сега сме сякаш оглупели, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works