28 авг. 2013 г., 21:05

* * *

771 0 0

Часовникът отмерва два...

На чашка, сред цигарен дим,

мълчим, мълчим и пак мълчим.

 

И всяка песен, що звучи,

наричаме я вече наша.

Поглеждаш в моите очи

през дъното на свойта чаша.

Неловко ли е? Става ясно,

че не случайно пак сме тук.

Да знаеш, би било прекрасно,

но краят на нощта е друг.

Сега сме сякаш оглупели,

до безумие сме влюбени.

Вървим, летим, ръце сме сплели,

продължим ли - сме изгубени!

С целувка плаха на раздяла,

без обещания в замяна...

Така до днес е оцеляла,

знам, любовта неизживяна. :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...