29 abr 2009, 0:56

* * * 

  Poesía » Otra
774 1 6

Когато ме обхване отчаяние

във облачните дни на самота

и сивото небе е без дихание,

обляно във сълзите на дъжда,

във мен отеква като гръм надеждата -

за светлина стенание.

Изгрява бавно слънце... Неизбежно е.

След бурята - сияние...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??