Когато ме обхване отчаяние
във облачните дни на самота
и сивото небе е без дихание,
обляно във сълзите на дъжда,
във мен отеква като гръм надеждата -
за светлина стенание.
Изгрява бавно слънце... Неизбежно е.
След бурята - сияние...
© Ева Корназова All rights reserved.