Apr 29, 2009, 12:56 AM

* * * 

  Poetry » Other
776 1 6

Когато ме обхване отчаяние

във облачните дни на самота

и сивото небе е без дихание,

обляно във сълзите на дъжда,

във мен отеква като гръм надеждата -

за светлина стенание.

Изгрява бавно слънце... Неизбежно е.

След бурята - сияние...

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??