29.04.2009 г., 0:56 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
741 1 6

Когато ме обхване отчаяние

във облачните дни на самота

и сивото небе е без дихание,

обляно във сълзите на дъжда,

във мен отеква като гръм надеждата -

за светлина стенание.

Изгрява бавно слънце... Неизбежно е.

След бурята - сияние...

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??