21 dic 2018, 0:32

... 

  Poesía
261 3 2

Изгризани нокти, до дъно .

Загубено минало,

отлетяло с детско хвърчило. 

Души ме, отляво! 

 

Бъдеще, толкоз неясно, 

в призрачно бели чорапи, 

тук-там няколко дупки-

евентуални провали. 

 

Надежда. Хубава дума! 

Не покълва в опожарена душа. 

Само разруха и една майка

останала без деца.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??