21.12.2018 г., 0:32 ч.

... 

  Поезия
217 3 2

Изгризани нокти, до дъно .

Загубено минало,

отлетяло с детско хвърчило. 

Души ме, отляво! 

 

Бъдеще, толкоз неясно, 

в призрачно бели чорапи, 

тук-там няколко дупки-

евентуални провали. 

 

Надежда. Хубава дума! 

Не покълва в опожарена душа. 

Само разруха и една майка

останала без деца.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??