1 jun 2007, 11:13

* * *

  Poesía
777 0 9
Не са ми присъщи лоши обноски.
Добре се държа - предполагам.
Мозък си имам, дори да е малък,
но всъщност на него залагам.

Минуси имам, дал Бог много.
Мисля, това е нормално.
Мога да сключа с всеки облога,
че няма човек идеален.

Но кой ме прокле и съдбата открадна,
съдбата ми толкова жалка?
Едно ми е ясно, че няма закони
за кражба такава - не малка!

Сега се изграждам отново и бавно
по старите пътища скитам.
Вече оклюмал и вече безславно
аз плетките си разплитам.

Те - късат се нишките, аз ги завързвам
и пак продължавам играта.
Но тя е жестока и толкова истинска -
за разлика от съдбата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истински си и заплиташ по-хубава плетка!!!
  • кое е по-истинско - играта (коя, чия игра)или съдбата? За всеки е индивидуално, предполагам. Зависи дали изобщо вярваш в съдбата...
    Много хубав стих!!!
  • Поздрави, Вальо!!!
  • Минуси имам, дал Бог много.
    Мисля, това е нормално.
    * * *
    "Ако животът те е затрупал с минуси, положи ги един върху друг, за да станат плюсове!"
    Поздрави, Вальо!
  • То май идеални хора няма...........Важното е правилната самооценка,а твоята е толкова обстойнаХареса ми

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...